Зареждане

Базилевич на 79

Олег Петрович направи летящ старт със Славия преди 30 години, след това бе начело на Украйна

 

 

През лятото на 1987 година Славия София направи един наистина изненадващ ход и за старши треньор е назначен съветският специалист Олег Базилевич. В предходния сезон „белите“ сменят трима човека на пейката – легендите Атанас Пържелов и Добромир Ташков, а 11 мача начело на тима е и Трендафил Терзийски. Целта е ясна – стабилност на поста и опит да спечели титлата в битка с ЦСКА и Левски.

Кое е роденият на 6 юли 1938 година в Киев треньор? Спокойно може да се каже, че той е едно от най-уважаваните имена в занаята в СССР и след това в Украйна. Реално, той е второто голямо чуждестранно име в родния футбол след легендата на Чехословакия Рудолф Витлачил.

Базилевич, кореняк киевчанин, е много близък като играч и треньор с легендата Валерий Лобановски, като може да се каже, че е дори един от най-доверените му хора. Това е нормално с оглед на факта, че Олег играе в Динамо Киев в периода 1957-65, а след това е старши треньор и началник на украинския колос (1974-76). Лобановски го кани в Динамо и в продължение на 3 години те са на практика треньорски тандем, а двамата водят и СССР също така. Именно при тях Динамо постига колосални успехи на домашната и международната сцена.

Като футболист той играе още за Черноморец Одеса (1966) и Шахтьор Донецк (1967-68). Почти веднага той се хвърля в треньорството и поема Десна (1969-70), а след това води Шахтьор Кадиевка (1972) и Шахтьор Донецк (1972-73).

През 1976 година той напуска постовете си в Динамо и СССР след серия уж слаби резултати на фона на предходните години и отива в Динамо Минск. След това води Пахтакор Ташкент, където по стечение на обстоятелствата не е с тима при самолетната катастрофа през 1979 година. Следват престои в ЦСКА Москва, Заря Ворошиловград и Шахтьор Донецк през 80-те години, за да се озове в София през 1987 година.

Естествено, близките връзки между двете страни са причина за неговото идване в Славия, но има и още един момент. Базилевич става и треньор на олимпийския тим на България и нещо като съветник в БФС.

Естествено, сега 30 години по-късно, е по-лесно да се прави оценка на престоя на Базилевич в Славия. Той има на разположение играчи като Андрей Желязков, макар и в края на кариерата си, Антонио Ананиев, Валери Греков, Миро Миронов, Младен Радков, Петър Александров и Пламен Симеонов, но с тях завършва на четвърто място само на точка от третия Ботев. Първите две места, разбира се, са за изключително силните отбори на Левски и ЦСКА. Факт обаче е, че той имаше шанс да донесе първа следвоенна титла на „белите“, но методите, които в Динамо даваха убийствени резултати, в Славия просто нямаха подходяща почва за развитие.

Сред митовете от А група през 80-те се откроява и този с Базилевич по време на летния подготвителен лагер в Казанлък и участието в турнира „Казънлъшка роза“. Украинецът е радетел на здравата дисциплина, а мотото му е „Тренировки, хранене, спане“. Е, в най-хубавия хотел в Казанлък, в който има закрит басейн, а вечер вариететно шоу с балет, трудно може да се очаква от „белите“ да спазват перфектна дисциплина и Олег Петрович е принуден да го смени след няколко общи водни тренировки между играчи и балерини.

И все пак Базилевич си свършва чудесно работата и Славия буквално лети на старта на сезона. Тимът дори е лидер след осмия кръг с 6 победи и 2 равни при впечатляващата голова разлика 14-2, но постепенно губи инерция. Олег Петрович в крайна сметка класира тима си за евро турнирите за първи път от 6 години и се прибира в Киев. Респектът, който е натрупал, е огромен и през 1992 година той става първият треньор на националния тим на Украйна и го води в продължение на 2 година. В последните 2 десетилетия той живее в Киев, като в началото на тази година стана ясно, че страда от болестта на Паркинсон.

Успехите на Олег Базилевич

Като играч: шампион на СССР – 1961 година с Динамо Киев; Купа на СССР – 1964 с Динамо Киев.

Като треньор: шампион на СССР с Динамо Киев – 2 пъти (1974, 1975), Купа на СССР с Динамо Киев – 1 път (1974), КНК – 1 път с Динамо Киев (1975), Суперкупа на УЕФА – 1 път с Динамо Киев – 1975; бронзов медал със СССР на Олимпиадата в Монреал през 1976 година.


Коментирайте